Лечение в Турция: July 2013

IMRT - Intensity-Modulated Radiation Therapy

IMRT - Intensity-Modulated Radiation Therapy в Турция

Неврологични науки

Неврологични науки и лечение в Турция

Гинекологична онкология

Лечение на гинекологична онкология в Турция

Кибер-нож (англ. CyberKnife) — радиохирургическая система производства компании Accuray, предназначенная для лечения доброкачественных и злокачественных опухолей. Разработана в 1992 году профессором нейрохирургии и радиационной онкологии Стенфордского университета (США) Джоном Адлером.

Основные характеристики

Система состоит из компактного линейного ускорителя электронов с энергией 6 МэВ, расположенного на роботизированном манипуляторе производства немецкой компании KUKA, имеющем шесть степеней свободы и обеспечивающем до 10256 позиций пучка при облучении (лимитировано не перемещением робота, а алгоритмом оптимизации при дозиметрическом планировании). Облучение производится не электронами, а фотонами (рентгеновским излучением), рождаемыми при взаимодействии ускоренных электронов с материалом мишени ускорителя. При этом робот-манипулятор обеспечивает перемещение и наведение линейного ускорителя с высокой (субмиллиметровой) точностью.

In iterative optimization, simplex optimization, or Sequential Optimization, the solution set can consist of the sum of the number of isocentrically targeted beams and non-isocentrically targeted beams. Therefore, the maximum number of potential beams in a single treatment plan is 10,256 beams, if 32 isocenters are targeted and 12 collimators are used to generate a treatment plan using Sequential Optimization.

— CK's Physics Essential Guide

Другой особенностью этой системы является наличие ряда трекинговых систем, которые отслеживают расположение опухоли в пространстве, в том числе в режиме реального времени. Это позволяет автоматически подстраивать наведение пучка во время сеанса лечения, что обеспечивает высокую (субмиллиметровую) точность не только позиционирования ускорителя, но и самого облучения без жёсткой фиксации пациента, то есть без стереотаксической рамки, которая крепится к черепу пациента, например, при лечении «Гамма-ножом». Слежение обеспечивается двумя парами «рентгеновская трубка - детектор на аморфном кремнии», изображения с которых поступают в компьютер, который обрабатывает их и создаёт стереоскопическое изображение. Ориентирами для этой системы служат костные структуры пациента, рентгеноконтрастные метки и в случае достаточного контраста - сама опухоль. При радиохирургическом лечении области лёгких во время дыхания происходит смещение опухоли в пространстве. Комплекс трекинговых систем Кибер-ножа позволяет проводить точное лечение, не ограничивая дыхание пациента, моделируя позицию терапевтической мишени по положению ИК датчиков на теле пациента (т.е. по дыхательной экскурсии). Высокая точность позиционирования пучка ионизирующего излучения позволяет применять в лечении пациента намного большие дозы излучения за сеанс, что позволяет сократить курс лечения от нескольких недель до одного-пяти дней.

Клиническое использование

Кибер-нож был разрешён FDA в США в 2001 году для лечения опухолей практически любой локализации^. В частности, Кибер-нож применяют для лечения опухолей головного и спинного мозга, головы и шеи, лёгких, печени, поджелудочной железы, костей, простаты.
По заявлению производителя, в настоящее время в мире установлено около 250 установок кибер-ножа, более 100 000 пациентов получили лечение. Большинство из этих установок находится в клиниках США, на втором месте — Япония. В меньшей степени — в странах Европы и Азии. Этот метод лечения не является экспериментальным и оплачивается крупными представителями рынка медицинского страхования.

Лечение на тумори и лезии по цялото тяло с помоща на образно насочвана автоматизирана технология!!!

Пълно описание: Кибер ножът е първата и единствена роботизирана система за радиохирургия в света, която е проектирана за прилагане на лечение на рак по цялото тяло с точност по-малка от милиметър. С тази система лъчите на радиацията се използват по фокусиран начин и всички ракови зони в мозъка и тялото могат да бъдат третирани с високи дози. При лечението здравата тъкан може да бъде максимално защитена от облъчването и неговите ефекти. Какво представлява радио хирургията с кибернож? Радио хирургията с Кибер Нож е неинвазивно, високо енергийно лъчение, при което много прецизни лъчи се прилагат от различни ъгли извън тялото. Точността на Кибер Ножа е толкова прецизна, че лъчението може да се "напасне" към формата на малък комплекс тумори, дори такива, разположени до жизненоважни органи. Това позволява на Кибер Ножа да лекува множество лезии, включително такива, които се смятат за невъзможни за опериране или неизлечими чрез операция или други процедури – което дава нова надежда на пациентите. Какви заболявания могат да бъдат лекувани? Кибер Ножът е одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата за лечение на тумори и лезии навсякъде по тялото, където се налага лъчетерапия. Пациентите обаче, трябва да се консултират със своя лекар дали този вид лечение е подходящ за тях. Заболяванията, които могат да бъдат лекувани с Кибер Ножа включва: Първични и мета статични тумори на мозъка Рак на гръбнака Тумори на гръбначния мозък Тумори на меките тъкани (бял дроб, бъбреци, черен дроб, панкреас) Акустични невроми Менингиоми и тумори в основата на черепа Тумори на хипофизата Рецидивни и остатъчни тумори Артериовенозни малформации Функционални нарушения като Тригеминална невралгия Какви са предимствата на киберножа? Безболезнено лечение: Лъчелечението, извършено чрез системата за радио хирургия на Кибер Ножа не предизвиква болка. Без рамка: Способността на Кибер Ножа да коригира движението на пациента по време на лечение елиминира болката и неудобството, свързани с металната рамка за глава, която се използва при други стереотаксични техники. Обхващане на цялото тяло: Уникалният дизайн на Кибер Ножа позволява лечението на тумори и лезии по цялото тяло, което е напълно нов метод на радио хирургията. Лъчетерапията може да бъде приложена на мозъка и гръбнака, както и на меките тъкани като бял дроб, черен дроб, бъбреци и други органи. Амбулаторно лечение: Лечението с Кибер Ножа значително намалява риска от усложнения и продължителността на възстановяване, свързани с традиционната хирургия. Кибер Ножът може също така да извършва "поетапна" радиохирургуя – при която общата доза на облъчване се разделя на две до пет по-малки дози в продължение на няколко дни. Това е особено полезно при лечение на по-големи тумори в близост до чувствителни зони, тъй по този начин околните тъкани се предпазват по-добре. След лечението повечето пациенти могат да се завърнат у дома и да се върнат към ежедневния си ритъм. Как действа Киберножа? Лека система за облъчване, монтирана върху гъвкаво автоматично рамо, осигурява невиждан до сега достъп до тумори, намиращи се навсякъде по тялото. Кибер Ножът съчетава две иновационни технологии: - Система за образно насочване проследява и потвърждава мястото на тумора и позволява автоматична компенсация на движението на пациента при извършване на манипулацията. Тази система елиминира необходимостта от инвазивна рамка за глава. - Шест степенно автоматично рамо с множество колена, позволяващо изключителна маневреност при насочването към туморите. Високо енергиен лъчев източник, монтиран на автоматичното рамо точно определя мястото на тумора в тялото и насочва лъчението с изключителна прецизност от повече от 1200 ъгъла при точност по-малка от милиметър. - Точността на Кибер Ножа е изключителен пробив в радио хирургията. За точното насочване на лъчението се използват дигитални рентгенови образи или имплантирани отправни маркери. Фокусираните лъчи се съсредоточават върху тумора, за да се максимизира количеството на лъчението, което достига до тумора и да се сведе до минимум облъчването на околната здрава тъкан. Какво представлява процеса на лечение? Процедурата на лечение с Кибер Ножа се извършва на шест стъпки: Консултация на пациента: Лекарят на пациента или екипът за лечение с Кибер Ножа оценяват дали пациентът подлежи на лечение с Кибер ножа. След като пациентът бъде определен като подходящ за това лечение се преминава към Подготовка за лечението. Подготовка на лечението: В зависимост от протоколите за лечение, за да се спомогне за обездвижването на пациента и да се проследят лезиите, при вътрешночерепно лечение се прави лицева маска според нуждите на пациента, при външночерепно лечение могат да бъдат имплантирани малки метални или златни маркери или пациентът може да бъде облечен с жилетка за синхронно проследяване. Лицевата маска, за разлика от рамката за глава е неинвазивна и безболезнена. Ако са необходими маркери, те са дълги едва три – четири милиметра и представляват минимален дискомфорт за пациента. Жилетката за синхронно проследяване се използва за динамично проследяване на цели, които се движат при дишане. Получаване на изображение с Кибер Ножа: Докато пациентът е обездвижен и са му поставени елементи за проследяване, се снемат диагностични образи на лезиите. Необходими са КТ образи, но те могат лесно да бъдат комбинирани с образи получени от МРТ, ПЕТ и 3D ангиография. Тези образи се използват за разработване на най-добрия план за лечение. Планиране на лечението: След като се получат образите, пациентът може да си тръгне, докато се разработи планът за лечение. Благодарение на способността за високоскоростно изчисление на системата за планиране на лечение на Кибер Ножа, лекарите и физиците могат бързо да разработят оптималния план за лечение. Провеждане на лечението: След като планирането на лечението бъде завършено, пациентът се завръща за лечение. Поставя му се лицевата маска или жилетката за синхронно проследяване. Докато пациентът лежи на масата за провеждане на лечението, автоматизираното рамо на Кибер Ножа се движи бавно около пациента, като проследява прецизно позицията на лезиите в реално време, като същевременно осъществя облъчване под най-ефективните ъгли. Не е необходима анестезия. Цялата процедура обикновено продължава само 30 до 60 минути, след което пациентът може да се върне незабавно към обичайната си дейност. Проследяване на пациента: Както при всяко лъчелечение или радиохирургическа намеса, за проследяване на резултата се изисква контролно снимане и консултация с лекар.

Болници в Турция

Болница на надеждата
Anadolu Medical Anadolu Sağlık Merkezi (Anadolu Medical Center) -
Анадолски Медицински Център е най-популярната онко-болница в Турция, известна в България още като Болница на надеждата. В сферата на онкологията, освен на специалисти, в АМЦ се залага и на апаратура. Болницата разполага с всички най-съвременни технологии, познати на света, като кибернож, IMRT, петскенер, петсити гама камера, позитронен емисионен томограф и др. Хиляди болни са намерили продължение на живота си тук Болницата Anadolu Sağlık Merkezi (Anadolu Medical Center) е известна частна болница, която предоставя услуги чрез персонал от специалисти с необходимите знания и опит, който може да използва ефикасно усъвършенствани технология в международните стандарти по медицина и по-специално за лечение на хора болни от различни видове рак.

Екипът в Радиационната онкология се състои от радиационни онколози, медицински физици, специалисти лъчетерапевти, симулатор специалисти, матрикс специалисти, високо квалифицирани медицински сестри, психолози, социални специалисти, диетолози, радиационна безопасност, охрана и административен персонал на много високо ниво. Българската Нова Телевизия предоставя на своите почитатели пред малкия екран, а също и на онлайн посетителите на своето онлайн издание Nova TV Play, поредица от 8 филма за трогателни истории на хора, които са намерили своят втори живот в известната турска болница Anadolu Sağlık Merkezi (Анадолски Медицински Център). Трогателните истории на болни от България Как българското здравеопазване 'убива' болните От филмовата поредица на Nova Play - Болница на надеждата, научаваме не само за ефикасно прилаганите методи на лечение в съседна Турция, но научаваме също за разочарованията на наши сънародници заболели от рак. Повечето от тях разказват за лошото състояние на българските болници, нехаещите лекари и обслужващ медицински персонал, фалшиви операции и обещания, безпрецедентното отношение на държавата към онкоболните у нас, липсата на необходими животоспасяващи лекарства и много други. Болница на надеждата - Анадолски Медицински Център е болница на спасението и за наши съграждани, който след погрешна диагноза и неуспешни операции в България се озовават в Anadolu Sağlık Merkezi. Специалистите там установяват диагнози с тумор, които у нас не са били дадени. Колко струва лечението в Болница на надеждата Близки на лекувани болни разказаха за, че лечението в прочутата болница е ефикасно и много хора са започнали своят втори живот от там, но за съжаление всичко това струва наистина голяма купчина пари. "Всички пътувания до съседна Турция, престоите на близките в болничния хотел (50 лв на човек на ден), различните изследвания и медикаменти, грижите на обслужващия персонал струват между 35 000-40 000 лв за най-обикновените процедури при първата фаза от успешното лечение, а тепърва предстоят още пътувания и терапии. Само една снимка на специален скенер струва от порядъка на 3 500 лв." ... разказва В.К.. В повечето случаи парите за лечение се събират от дарения на фирми и граждани. Провеждат се серия благотворителни концерти на танцови състави и самодейни групи от детски градини, училища и читалища. Въпреки тежкото икономическо състояние в момента много хора се отзовават и помагат, макар и с по-малки суми. Предстои обаче продължително и скъпо лечението и близките на болния изпадат в безкрайно отчаяние как ще набавят необходимите средства отново, след като хората вече са проявили своята съпричастност веднъж. Наистина от тук натам предстои много труден момент за болния и неговото семейство. Къде обаче е държавата и как тя се грижи за своите граждани? Отговорете си сами.

Болница на надеждата

Филмова поредица на Nova Play - 8 епизода

Болница на надеждата (епизод 1) - Anadolu Sağlık Merkezi (Анадолски Медицински Център)
Първият епизод разкрива личните истории на пациенти, които се лекуват в АМЦ и които ще бъдат показани в поредицата. В този епизод ще видите лични разговори с болни.
Болница на надеждата (епизод 2) - Кибернож и IMRT
Вторият епизод разказва за момче на 20 години, което след месеци лутане из българските болници и погрешна диагноза, разбира, че всъщност е болно от рак. Силната жажда за живот или модерната медицина ще му помогне да се пребори с тежкото заболяване?
Болница на надеждата (епизод 3) - Гинекологична онкология
Третият епизод разказва за два нови метода в ин-витро процедурите. Ще можете да разберете повече за това от интервюто с д-р Айдън Аричи.
Болница на надеждата (епизод 4) - Онкология
Четвъртият епизод отново засяга темата за различните онкологични заболявания. Следват интервюта със специалисти от различни онкоотделения, които представят работата на отделните катедри.
Болница на надеждата (епизод 5) - Неврологични науки
Неврология и неврохирургия (Историята на Георги Димитров от Добрич, който е опериран в България, но не му е проведено никакво последващо лечение.)
Болница на надеждата (епизод 6) - Ин-витро
Шестият епизод разказва за методите на третиране на рака на яйчниците и рак на шийката на матката.
Болница на надеждата (епизод 7) - Рак на гърдата
Седмият епизод засяга историята на Илияна Римпева, която се бори с рака на гърдата. Жената е оперирана в България, но е объркан типът тумор, а от там и цялостната й терапия.
Болница на надеждата (епизод 8) - Стоматолигия
Осмият епизод се откъсва от темата за онкологичните заболявания и разкрива начина на работа на отделението по стоматология в АМЦ.

Информация за държавата Турция

Турция Република Турция Знаме на Турция Девиз: -Yurtta Barış, Dünyada Barış (Мир в страната, мир в света) Национален химн: İstiklâl Marşı Местоположение на Турция География и население Площ 783 562 [1] km² (на 36-то място) Столица Анкара 39°55′ с. ш. 32°50′ и. д. Най-голям град Истанбул Официален език Турски Население (пребр., 2011) 75 627 384[2] (на 18-то място) Гъстота на нас. 98 д./km² Управление Президент Абдуллах Гюл Министър-председател Реджеп Ердоган История Независимост -признатаот Османската империя 29 октомври 1923 Икономика БВП (ППС, 2012) $1.295 трилиона[3][4] (на 15-то място) БВП на човек (ППС) $17.468 $[5] Валута Турска лира1 (TL) Други данни Часова зона EET (UTC+2) Интернет домейн .tr Телефонен код 90 1 от 1 януари 2009 Турска лира (Türk Lirası, TL); заменя Нова Турска лира. Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% — на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг — с Ирак и Сирия; на запад — с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение. Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество. География Основна статия: География на Турция Разположение Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави - България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток. Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови. Спътникова снимка на Босфора, направена от Международната космическа станция през април 2004 г. Панорама от Понтийските планини Връх Демирказик Релеф и води По-голям дял от азиатската част е планински. На север са разположени Понтийските планини, на юг — Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 m. Климат Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост. Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm. В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни. Измир (средиземноморски климат) Климатограма Открито е голямо разнообразие от растителни видове — от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби. История Древна история Част от стените на древния град Троя Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитни те селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[6] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха. Библиотеката в Ефес, датираща от 135 г. пр. Хр. В Древността жителите на Анатолия говорят индоевропейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[7] Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците хети, заселили се в този регион през 20-18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[8][9] След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[10] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия. От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Анатолия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[11] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.[12] Римска и Византийска епоха През 44-57 г. пътешествия на Апостол Павел през градовете на Анатолия. През 326 г. Константин Велики пренася столицата на Римската империя във Византион, през 330 г. го преименува в Константинопол. През 395 г. e в състава на Византийската империя; Възход на Османската империя Османската империя през XIV–XVII в. През 1037-1109 г. съществува държавата на Велики Селджук с център Иран. През 1288-1320 г. започва създаването на Османската държава. През 1326 г. османците завладяват Пруса; През 1371 г. e битката при Черномен — християнските сили не успяват да се противопоставят на османците; През 1387 г. e битката при Плочник — православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия; През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I; През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата на Търновското царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува — гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак). През 1396 г. Кръстоностната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите. През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) започват отвоюването на България. През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира. През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува; През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър; 1514-1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силния суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф. 1520-1566 г. е управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция — Законодателя. Най-голям разцвет на империята. Упадък и опити за модернизация Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г. Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена от обединената армия на австрийци и поляци — начало на териториални загуби и упадък на Османската империя; През 1783 г. империята губи Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. — Сърбия и Влашко; 1876-1909 г. — управлението на султан Абдул Хамид II, последния султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка; 1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения, в Балканската война; През 1914-1918 г. Османската империя търпи поражение в Първата световна война — ликвидация на Османската империя; Твърди се, че през 1915-1916 са извършени три геноцида: арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид като твърди, че убийствата били междуетнически), Геноцидът над Понтийските гърци, и Геноцидът над асирийския народ (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии). Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк, създател и първи президент на Република Турция През 1920 г. от Османската империя (като победена в Първата световна война страна) се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут. През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922)) На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919–1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и българи мохамедани — Беломорска Тракия и Македония. В резутат на национално-освободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република - първа в Близкия и Средния Изток, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция. 1923–1938 г. Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренна промяна в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците). На 10 ноември 1938 г. умира Ататюрк. Властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война - прозападна. Турция запазва неутралитет през Втората световна война. Член на ООН от 1945 г. 1946-1950 г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия. През 1948 г. страната получава икономическа помощ по плана Маршал. През 1952 г. Турция става член на НАТО През септември 1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал Кенан Еврен, продължава икономическите реформи. Столицата на Турция и вторият най-голям град е Анкара, най-големият е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трапезунд, Одрин (Едирне), Мерсин. Населението на Турция е 75 627 384 (декември 2012) и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75-76% турско, 14-15% от населението са кюрди, а 7–10% други етнически малцинства.[13][14] Най-големи градове в Турция (по данни на TurkStat. към декември 2011 г.)[15] Място Град Област Население Място Град Област Население преглед • беседа • редакт. Resim 101.jpg Истанбул Ankara Kizilay square.JPG Анкара Esmirna.jpg Измир 1 Истанбул Истанбул 13 522 528 11 Кайсери Кайсери 844 656 2 Анкара Анкара 4 417 522 12 Ескишехир Ескишехир 648 396 3 Измир Измир 2 803 418 13 Гебзе Коджаели 545 229 4 Бурса Бурса 1 734 705 14 Шанлъурфа Шанлъурфа 515 199 5 Адана Адана 1 628 725 15 Денизли Денизли 511 751 6 Газиантеп Газиантеп 1 376 352 16 Самсун Самусн 802 011 7 Кония Кония 1 073 791 17 Адапазаръ Сакария 429 331 8 Анталия Анталия 1 001 318 18 Кахраманмараш Кахраманмараш 428 724 9 Диярбакър Диярбакър 875 069 19 Малатия Малатия 419 959 10 Мерсин Мерсин (вилает) 859 680 20 Ерзурум Ерзурум 382 383 Държавно устройство Основна статия: Държавно устройство на Турция Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избираше от парламента за срок от 7 години и не можеше да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г. държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години с възможност за преизбиране още за един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. бяха на 5 години). Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутата — Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната — на правителство начело с министър-председател. На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществен живот. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на Аднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок — до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ. Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците (1915-16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения. Административно деление Основна статия: Административно деление на Турция Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. — il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (ilçeler, ед. ч. — ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии. Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии. Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ). Показване п • б • р Вилаети в Турция Въоръжени сили Турски командоси Основна статия: Въоръжени сили на Турция Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР. Със своите 622 129 души[16] в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст. През втората половина на 20 век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни преврата, най вече с цел опазване светския характер на държавата. Икономика Основна статия: Икономика на Турция Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност[3] и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.[17] След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7.4% на година до 2006 г.,[18] 4.7% за 2007 г.,[19] през 2008 ръстежът спада до 3.5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на Световната икономическа криза.[20] От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5.2% на година.[20] Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десете най-развити икономики в света,[21] също така до 2023 година се планира износът и да се повиши до 500 млрд. $.[22] Икономическа зона в Истанбул Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Турската икономика става все по- зависима от индустрията на големите градове (най- вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.[23] През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.[24] Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),[25] нефт (за 2010 г. около 55 хил. барела на ден),[26] хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на бор се намират в Турция,[27] също Турция притежава и над 15% (6500 тона) от залежите на злато в света[източник? (Поискан преди 148 дни)]. Турция се нарежда сред десетте най-богати на полезни изкопаеми държави в света.[източник? (Поискан преди 148 дни)] Турция е втория по големина доставчик на текстил за ЕС[28] и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).[23] Стартиралият през 70-те години на 20 век проект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с кюрди източна част. Селско стопанство Question book-4.svg За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. Шаблонът е поставен на 17.02.2013. Турция има много добре развито селско стопанство. Страната е най- голям производител в света на кайсии, череши, смокини, лешници, дюли и нар: втори най- голям производител на дини, краставици и леблебия: трети най- голям производител на домати, леща, зелен пипер, патладжани и шам фъстък; четвърти най-голям производител на лук и маслини; пети най-голям производител на захарно цвекло; шести най- голям производител на ябълки, тютюн и чай; също така страната е и сред десетте най-големи производители на ечемик, пшеница, ръж, лимони, грейпфрути, памук и бадеми. От 80те години на 20-ти век Турция е способна да зодоволява нуждите си от храни и да изнася продукция за чужбина. Силно е развито и животновъдството. Отглежда се едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.), развит е и риболовът. Промишленост Бизнес-център в Анкара Търговски център в Измир Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.[29] Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в Европа. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в Европа.[30] За 2008 г. Турция е трета в Европа (след Германия и Италия) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),[31] а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Старият континент. Станция на Истанбулското метро Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната : Toyota, Ford, Honda, Opel, Hyundai, Mercedes-Benz, MAN AG и други. В момента автомобили произвеждат и няколко турски марки като Tofaş, Etox, Otosan и Oyak-Renault. През 2008 година Турция е произвела 1,147,110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в Европа и петнадесети най-голям производител в света.[32][33] Турция е на първо място в Европа по производство на автобуси и минибуси,[източник? (Поискан преди 148 дни)] и на едно от челните места по производство на камиони. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони. Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света. През 2007 турските корабостроителници са били на четвърто място в света по поръчани за производство кораби[източник? (Поискан преди 148 дни)], а също така и на четвърто място в света по произведени мега яхти (яхти дълги над 25 метра).[34] За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. долара.[34] Туризъм Туризмът е един от най- бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризма. Само през 2008 страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд долара.[35] През 2009 заетите в областта на туризма са били в порядъка на 3,6 милиона турци.[36] Правителството на Турция има цел до 2023 година държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.[37] Турция е посещавана най вече от туристи, граждани на Германия, Великобритания, Русия, Холандия, Израел, Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради новите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.